2 min reading
„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите им, че започнали един през друг да създават нови и нови неща… Не след дълго светът бил разноцветен, като дъга, свеж и ароматен, топъл и изпълнен с живот.
Тогава се намесил най-големият брат, онзи, когото всички почитали като върховен бог. И създал човека. Същество, по-различно от всички останали. Красив и силен, надарен с разум и чувственост, със способността да твори и вижда под повърхността на нещата… Човекът бил най-прекрасното творение.
И заживял… Разгледал целия свят, опознал всяка твар, посетил всяко място, вкусил всеки плод…
А после се спрял на едно място. И останал така много дълго…
Боговете гледали самотното същество и сърцата им се изпълнили със скръб. Тогава някой предложил да съз ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up