„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите им, че започнали един през друг да създават нови и нови неща… Не след дълго светът бил разноцветен, като дъга, свеж и ароматен, топъл и изпълнен с живот.
Тогава се намесил най-големият брат, онзи, когото всички почитали като върховен бог. И създал човека. Същество, по-различно от всички останали. Красив и силен, надарен с разум и чувственост, със способността да твори и вижда под повърхността на нещата… Човекът бил най-прекрасното творение.
И заживял… Разгледал целия свят, опознал всяка твар, посетил всяко място, вкусил всеки плод…
А после се спрял на едно място. И останал така много дълго…
Боговете гледали самотното същество и сърцата им се изпълнили със скръб. Тогава някой предложил да съз ...