Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съм силна натура и преживявам всяка следваща разкрита лъжа без никакъв проблем… за вас изглежда така, нали?! Ами дали е така?!
Седя и се гледам в шибания стар прозорец. Наблюдавам това, което остана от мен… да се руши, отново, за кой ли път плача за нещо… нещо, което вярвам, че е безсмислено и въпреки това го правя. Лесно е… просто да наблюдаваш човек да плаче. Никога не се замисляш защо ли ридае този човек… какво му се е случило. Никога не вникваш в душевното му състояние… защото според теб човекът може и да преиграва. Гледаш го все едно нищо не е станало след това, нали?! И той привидно ти отвръща със същото, а всъщност отново плаче... без да го видиш… вътрешно всеки плаче. За различни неща, ...