ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА: МРАЧНИТЕ
Междувременно дяволите се бяха събрали на съвещание какво точно трябва да правят и да затворят дупката между двата свят. Всеки от най-старшите имаше своята дума, но трябваше да има едно по-точно и конкретно решение – а именно как смъртните да не узнаят някои от най-страшните им тайни. Това беше въпрос на определени договорки – никой не искаше да отстъпи първенството на другия.
Тук бяха Молох, Мефистофел и Мелихим, Набериус, Ниргал и много, много други. Дяволски вой се вдигаше до небето – беше не особено приятна картинка.
Ронве трябваше да разблъсква събралото се множество по най-брутален и селски начин. Тук-там се появяваше по някоя и друга демонична ръка, която да го халоса по главата, но той майсторски се дръпваше и не се оставяше да бъде наранен. Най-накрая стигнаха до трона на Валак. Той беше още по-навъсен отпреди и раната му не беше заздравяла. Всичко си беше по-старому. А Агарес просто се почесваше зад ухото.
Нужно е обаче да кажем, че времето ...