или как се превърнахме в демократични пачаври

Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. Мога и да перифразирам – спорят кой да ни е... майката. За издръжка изобщо не става въпрос. Понеже родителите ни нямат гърди, в нашето семейство кравите бозаят от телетата...
Уволних се от казармата през деветдесетте. Наложи се да тръгна на работа веднага. За да се храня добре, а и за да си купя дрехи, с които да впечатля някое момиче. Започнах работа като охрана. Това намерих. Неподходяща за мен дейност, но след трудовата повинност в армията – срамна работа нямаше. Тръгнах от най-ниското ниво. Пазех кварталните кръчми и ресторанти. Бюджетът на тези места беше ограничен и затова охранявах сам или най-много с още един човек. Точно по тези клоаки се разбира кой колко пари струва, и ако ставаш – на кого можеш да разчиташ. Ядох много бой, но се закалих. Запознах се и с корави момчета, с които си пазехме гърба. Така възмъжах. За мъжествеността ми се разчу и не след дълго ме повишиха. Започнах да се трудя на лъскави обекти. Беше лесно. Тези вертепи можеха да си позволят многобройна охрана. Именно там се запознах с една много „специална“ порода хора. Когато станеше бой, те винаги се покриваха. Едва, когато някой пияница биваше повален, те си пробиваха път през гърбовете на десетината човека от охраната и започваха да скачат върху главата на бедния съборен. Правеха го с такава злоба и ожесточеност, сякаш искаха да си отмъстят на целия си стаен в пазвите страх, че ги е превърнал в такива мижитурки. Взех да си мисля, че това е техният момент на прозрение...
По онова време бившите милиционери, направиха съкратен курс за набиране на полицаи. Липсваха им кадри, защото по-пробивните им такива станаха мутри. Повечето мижитурки, успешно минаха курса. С униформа и маска можеш да млатиш безнаказано. Когато я свалиш у дома, ставаш обратното на супермен. Някои знам, че не е я свалят и вкъщи. За да могат успешно да се размножават. За мижитурката без униформа няма популация...
Оттогава до днес нищо не се е променило. Мижитурката е явление. Тя е раса. На нея и сега и е нужна униформа, за да завлече някой безжизнен труп зад някоя бетонна колона и с още десетина свои себеподобни, там, безнаказано, да еякулира. И все другият ги е провокирал. Така да бъде, но защо десет изнасилвате сам човек? От толкова секс и нимфоман ще започне да повръща...
После си гледат клиповете в мрежата, и се възбуждат от радост на публичния си униформен онанизъм. И ние ги гледаме, но понеже повечето не ни интересува, тълкуваме всичко като откъс от филм за възрастни в телефона ни. Само в телефона. Защото медиите не ги отразяват. Щом го няма по телевизията, значи не е истина. Медиите са секс играчки с предварително записани субтитри...
В момента родителите ни ни настройват един срещу друг. Мен и брат ми. Вчера едни мижитурки пребиха мен и дочух, че брат ми много се е радвал. Утре същите, заради сексуалния си живот, ще пребият брат ми, за да зарадват мен...
Единият ми баща си е хванал любовница. Вика ù Прокурор. Той сам си я е избрал. Ние с брат ми не го познаваме. И тя е мъж. Татко именува другия ми баща с прозвището Президент. Себе си пък нарича – Премиер. Премиерът насъсква Прокурора срещу Президента. И тя му е вярна. Даже дава интервюта. Прави се на Ал Капоне. Само, че Алфонс, макар да е имал сифилис, е бил и със стоманени топки. Докато Прокурорът, вместо тях има малки адамови ябълки. Явно си няма Ева да му ги пощипва в Райската градина...
Днес доведените ни татко и татко са се хванали гуша за гуша. Виртуално. Като намазани с олио пехливани. Единият прави коремни преси, а другият е с наднормено тегло. Ще омажат всичко в блажно и после пак с нас ще обършат мръсния под. Защото ние не спорим за истината, а за себе си...
Е, кой тогава е пачаврата!?

Послепис:
Пачаврата се използва за забърсване на нечистотии и зацапани повърхности в домакинството. Мръсна кърпа, или парче плат.