или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. Мога и да перифразирам – спорят кой да ни е... майката. За издръжка изобщо не става въпрос. Понеже родителите ни нямат гърди, в нашето семейство кравите бозаят от телетата...
Уволних се от казармата през деветдесетте. Наложи се да тръгна на работа веднага. За да се храня добре, а и за да си купя дрехи, с които да впечатля някое момиче. Започнах работа като охрана. Това намерих. Неподходяща за мен дейност, но след трудовата повинност в армията – срамна работа нямаше. Тръгнах от най-ниското ниво. Пазех кварталните кръчми и ресторанти. Бюджетът на тези места беше ограничен и затова охранявах сам или най-много с още един човек. Точно по тези клоаки се разбира кой колко пари струва, и ако ставаш – ...