Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Сутринта се прибирах видимо почерпен. Вървях с обичайната походка на обигран, но твърде пиян, недотам достоен представител на човешкия род. Гледах хората. Всички бяха еднакви. Бързащи за работа, пиещи кафе, ядящи баници, или пушещи цигари. Това е - дават им колкото да оцелеят и да се върнат на работа. Не повече.
Мисля си за Чарлс Буковски. Защо, мамка му, някой реши, че той, като британския принц е "Чарлз". Човека е "Чарлс". И далеч не е принца на Великобритания. Сигурен съм, че и той като мен презира тия отживелици. Царе, принцове и кралици? О, Боже! В 21 век сме...
Така си вървя и все за Буковски си мисля. За стековете с бира, за виното и уискито. За тракането на машината за писане. Все си с ...