Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.

Сутринта се прибирах видимо почерпен. Вървях с обичайната походка на обигран, но твърде пиян, недотам достоен представител на човешкия род. Гледах хората. Всички бяха еднакви. Бързащи за работа, пиещи кафе, ядящи баници, или пушещи цигари. Това е - дават им колкото да оцелеят и да се върнат на работа. Не повече.

Мисля си за Чарлс Буковски. Защо, мамка му, някой реши, че той, като британския принц е "Чарлз". Човека е "Чарлс". И далеч не е принца на Великобритания. Сигурен съм, че и той като мен презира тия отживелици. Царе, принцове и кралици? О, Боже! В 21 век сме...

Така си вървя и все за Буковски си мисля. За стековете с бира, за виното и уискито. За тракането на машината за писане. Все си спомням думите му, че трябва да пишем тъй че читателя да чете думите и изреченията така: "Бам-бам-бам", тоест с лекота и гладко. Вчера четох един пич. Той обича, явно, да жонглира със сложни думички и да строи сложни изречения. Да си покаже безспорния интелект, знам ли. Това е за кофата, човече. Хвърли го или спри.

А после се озовавам пред денонощния магазин. Във София е пълно с такива. И заложни къщи и казина. То, явно, само това върви. Една проститутка така ми се ухили, че ми идеше да ѝ счупя последните три зъба в устата. Мразя евтини жени...

И стоя аз пред магазина и какво - чудя се какво да си купя. Какво пият безработните драскачи? Водка? Уиски? Бира? Вино? За всяка от тези напитки знам много неща... но, човече, какво знаят те за мен? Какво знае тази жена, която ме подмина, направих ѝ път, а тя се учуди, че все пак някой, някъде си в България дава предимство на дамите? Какво знае тя. Къде отиваше тя, нали и моите приятели отиваха нанякъде, всеки по своя път, а тя? И тя по нейния.

И после си взимаш "упойката". Издрусваш два камиона с кокаин, изпиваш всичките запаси на Цар Киро, изпушваш всичките цигари на Делян Пеевски и пак и пак, и пак, все същото, но поне се търпи.

А накрая пишеш, пишеш...изтриваш всичко и се хвърляш в леглото. Отпускаш се и изпадаш в безсъзнание. Не заспиваш, а направо припадаш. Че то нали не можем да спим до обяд... цяла нощ като кукувици висим. Сутрин птиците кашлят, хората бързат за работа, а ти? Ти какво?  Ежедневието не може да те погълне, ти си черупка, костилка, люспа - яде те, но те плюе.