„-Нали знаеш как в приказките има заключена в кула принцеса и триглав змей, който пречи на принца да стигне до нея?! Но в твоя случай – ти си и принцесата, и сама за себе си си змеят.“
Когато си малък, си мислиш, че ако се завиеш много хубаво през глава с голямото си меко одеяло, това ще те предпази от всички страшни чудовища. Минават години обаче и вече знаеш, че чудовищата не са например някакви същества с няколко глави и ръце, остри зъби и свиреп поглед, които изкачат от мрака и искат да те сграбчат, а само онези вътрешни демони, които спят в самия теб. През деня те седят по-притихнали, някъде надълбоко в душата ти, макар че ясно знаеш, че винаги ги има, че са там, но с падането на мрака и времето, когато отново трябва да се завиеш и да влезеш в царството на съня, те изведнъж се разбуждат и ти показват как съвсем не са изчезнали. И когато те не са от външната , а от вътрешната страна на одеялото, е трудно. Водят безмилостна битка с ума ти. Онези ужасни демони, сътворени от спомените ...