Бях се замислил пред двете чаши мастикомента.
Някой ме тупна по рамото.
- Наборе, много от рано си я подкарал. Едно време до обяд не даваха алкохол по заведенията, коняка го слагаха в порцеланова чаша за чай, все едно няма по-освежаващо сутрин от чаша топъл чай, и после стъпяш в паници, аха страх те е да не литнеш...
Погледнах го мъгляво
- Едно време да, но сега е демокрация, всичко може...ей от оня стар козел са ми, дето се сблъска на вратата. Козел дърт, дядо Коледа бил, та мойта Мери преди години ме изостави заради дъртия пърч дядо Коледа...Дойде тука с лъскава шейна, пардон лъскава кола, Москвича ми бледнееше пред нея. На мойта очите й се ококориха, каква кола, какъв изискан мъж, какви маниери. Бил избягал от България преди време, от ония дето им викахме невъзвращенци,...сега бизнесмен, работил във Франция. Колко му е на една жена да й завъртиш ума.
Нали ни бяха вече съкратили от работа, та си седя в старата ни къща, прекърпам тук-там серкмето, закахърен, брей иде Никулден , някоя ...