Nov 4, 2009, 8:30 PM

Девалвация 

  Prose » Narratives
610 0 4
3 min reading
Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. Жена му около полунощ ги бе оставила сами. Беше свикнала на тези събирания, когато всичко започваше с доброто намерение да е до последния автобус. И завършваше с първия, когато имаха чувството, че са отново са каквито бяха преди. Млади. И затова сенките, отразяващи мъждукащата светлина от лампите на автобусната спирка, леко се поклащаха. Докато първият курс на рейса пое единия от тях в студения си търбух. А другият пое с несигурна стъпка към къщи. Бе на петдесетина метра и за солидарност не се мушна веднага в леглото. Поколеба се дали да си свари кафе, но избра по-лесното. Наля си в кухнята още едно "малко" и го изпи сам.
Автобусът стовари другия пред дома му. Но това вкъщи от години не беш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??