4.11.2009 г., 20:30 ч.

Девалвация 

  Проза » Разкази
602 0 4
3 мин за четене
Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. Жена му около полунощ ги бе оставила сами. Беше свикнала на тези събирания, когато всичко започваше с доброто намерение да е до последния автобус. И завършваше с първия, когато имаха чувството, че са отново са каквито бяха преди. Млади. И затова сенките, отразяващи мъждукащата светлина от лампите на автобусната спирка, леко се поклащаха. Докато първият курс на рейса пое единия от тях в студения си търбух. А другият пое с несигурна стъпка към къщи. Бе на петдесетина метра и за солидарност не се мушна веднага в леглото. Поколеба се дали да си свари кафе, но избра по-лесното. Наля си в кухнята още едно "малко" и го изпи сам.
Автобусът стовари другия пред дома му. Но това вкъщи от години не беш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??