10 min reading
2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не можеше да обясни тази неестествена привързаност към някакво дърво, което при това не е особено красиво, нито забележително. То растеше заедно с нея и точно като сетивата и възприятията ѝ израстваше незабелязано, неусетно, автономно, без чужда помощ и някак самоволно. Може би затова го обикна – това дърво ѝ беше като връстник, като мълчалив и верен приятел, с когото може да споделя много повече, отколкото с приказливите и неискрени хора, които я заобикаляха.
Тичайки, мина покрай него, спря се за миг и продължи към къщата.
Баща ѝ говореше по телефона, когато се прибра запъхтяна и рязко отвори входната врата; не ѝ обърна внимание, а тя точно от това се нуждаеше. По хладния му поглед му разбра, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up