“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за себе си, колкото и скъпо да й струваше това.”
– Ще се наложи да те заровя – изрече Дженифър и запретна ръкави. Довлачи изстиналия труп до изкопания ров и го захвърли вътре. Погнусата мигом напусна тялото й и почувства как я превзема облекчение. После започна да го заравя. Слънцето яростно печеше над тях двете. Щом приключи обърна гръб на пресния кръг от пръстта, заби лопатата в земята и продължи към къщата си.
Входната врата изщрака при рязкото й затваряне. А тя плавно се отправи към банята да си вземе душ. Горещата вода нажежи кожата по тялото й и тя усети как мръсотията се изпарява, и постепенно заедно с нея се разтапя и споменът й за случилото се. После напълни ваната с чиста вода й се п ...