Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме смачка!
Странно, защо си мисля, че джобът е мъжки. Може би заради презерватива, който ме боде в ребрата и няколкото солети.
Супер има солети, поне няма да умра от глад.
О, чух глас!
Помощ, поооооомощ, пооомоооооощ! – това е моят глас, а този който чух определено е мъжки.
Ууууу, кой говори толкова меко, сякаш е от някоя планета на мекостите.
Има ли планета на мекостите?
Защо пък да няма, ако има вероятност да се събуждам в джоб, защо да няма! Следователно ще има и планета на сибилантните.
Иха, този трябва да започне да съска, досущ като някой поляк, за да може после Горки да напише в „Старица Изергил”, че явно господ много е мразил поляците, за да им даде такъв змийски език.
Усещам, че ми при ...