OlesyaNikolova (Олеся Николова)
47 120
3.06.2016 г., 8:05 ч.

Джобът 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
689 0 11
8 мин за четене

Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.

 

Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме смачка!

 

Странно, защо си мисля, че джобът е мъжки. Може би заради презерватива, който ме боде в ребрата и няколкото солети.

 

Супер има солети, поне няма да умра от глад.

 

О, чух глас!

 

Помощ, поооооомощ, пооомоооооощ! – това е моят глас, а този който чух определено е мъжки.

 

Ууууу, кой говори толкова меко, сякаш е от някоя планета на мекостите.

Има ли планета на мекостите?

 

Защо пък да няма, ако има вероятност да се събуждам в джоб, защо да няма! Следователно ще има и планета на сибилантните.

 

Иха, този трябва да започне да съска, досущ като някой поляк, за да може после Горки да напише в „Старица Изергил”, че явно господ много е мразил поляците, за да им даде такъв змийски език.

 

Усещам, че ми прилошава, явно се размърда.

 

Къде ли ще ме заведе?

 

О, чудесно пъхна си личната карта в джоба, сега ще мога да го опозная още по-добре.

 

Мммм, симпатяга, малко логопед, няколко курса по правоговор и ще е като Ален Делон на млади години, с прекрасно увуларно „р”.

 

Охоооо и е само две години по-голям от мен.

 

Започва да ми харесва този джоб!

 

Оооо не, какво ти става бе човек? Как можеш да сложиш в джоба си и хартийки, и телефона си?

 

Телефон! Мога да се обадя да ме спасят. Браво моето момче, браво, скоро като нищо ще се срещнем.

 

- Ало? – това съм аз.

 

- Кажете?- това е майка му.

 

- Извинявам се много за безпокойството, но нямаше на кого да се обадя, а първия номер е вашият. Как да ви кажа, аз се намирам в джоба на панталона, на вашия син.

 

Пауза. Чувам я как диша, но мълчи.

 

- Ало, ало, алооооооооо - пак съм аз.

 

Пауза.

 

- Алооооооооо - познайте сега кой е?

 

- Бихте ли подали телефона на сина ми?

 

- Ами как да ви обясня, телефонът му е в джоба, а аз се обаждам от джоба му.

 

- На кого?

 

- На вас.

 

- Откъде?

 

- От джоба на сина ви.

 

- Кой джоб?

 

- На панталона му.

 

- А той къде е?

 

- Кой панталона ли?

 

- Не, синът ми!

 

- Ами до мен е.

 

- Тогава му дайте телефона, за да го чуя.

 

- Ама няма как да стане, защото телефонът му е в джоба, а аз се обаждам от джоба.

 

- Кой джоб?

 

- На панталона, на сина ви.

 

- Обаждате се от джоба на панталона, на сина ми.

 

 -Ами даааааааааааааааааа - господи тя зацепи.

 

- Мисля, че имате много лошо възпитание, а шегите Ви са неуместни и безвкусни.

 

Упс, затвори! Сега се надявам да му звънне, а после да му обясни, че съм в джоба му и най-накрая да се измъкна от това положение.

 

Звъни! Колко съм проницателна.

 

- Да- това е той.

 

Започна да диша тежко.

 

- Мамо, добре ли си?

 

Още по-тежко, май нещата не се подреждат добре. Затвори. Набира някакъв номер.

 

- Здравейте докторе, мисля че нещата се влошават. Майка ми току-що се обади и каза, че в джоба ми имало някакво момиче, което й звъни и я притеснява. Да, да, добре, ще я заведа. Благодаря ви и аз не мислех, че маниакалната депресия, може да доведе до такива девиации. Да, ще се видим в болницата. До скоро!

 

Стана ми криво, ще вкарат жената в лудницата заради мен. А той сложи телефона си в другия джоб.

 

Гадост!

© Олеся Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??