Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къща.
- Трябва да поговорим. Ще бъда кратка. – каза тя и влезе без покана.
Като я видя за миг апетитът му изчезна. Не обичаше жените, особено прецъфтели и мрънкащи лелки. Тази вонеше на някаква манджа с лук. Трудно прикри гримасата си.
- Знам какъв си. Искам да ме превърнеш във вампир. Имам семейни проблеми, но ти ще ми помогнеш. Изглеждаш ми добродушен. – започна направо.
Явно не беше по увъртанията. Той не се учуди, че се е досетила. Знаеше, че е най-голямата клюкарка в квартала. Побърза да я отреже:
- Не мога. Аз съм гей.
- Е и? Мен това не ме засяга. – отвърна му троснато тя.
- Не хапя жени, а само мъже. Не харесвам кръвта ви и всичко останало. – продължи той намусен. Чувството му за глад ...