Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше – хората не щат да слушат новини. Едно време сам проверяваше дали всички радиоточки в казармата дънят качествено, та и най-простият войник – какво ти, и най-простият старшина дори да научи това, което е длъжен да знае. А българинът е неорганизиран мързел, затова има началници, които да се грижат за правилното възприемане на реалността…
Добър човек беше Старият полковник, добър. Даже прекалено добър…
Ама, все пак – после какво прави? Пребори се със земното притегляне, промуши се ребром през вратата… Да, ходи и до тоалетната, вярно… Е, сега е спокоен…
Закуси насила. Нямаше как – налагаше се да дояде снощните пържоли. Нямаше кой да го замени. При това ги излапа с хляб. Защото оня лош човек – зе ...