Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че владееше английски много добре, тя не успяваше да схване всичко, защото не бе свикнала с провлечения говор на мъжа. С няколко уточняващи въпроса успя да си изясни основните неща, а именно: колата беше прототип, снабден със свръхмодерни навигационни системи и изкуствен интелект; щеше да получи 1000 долара, ако се повози един час на нея.
Жана нямаше представа по какви критерии е била избрана от стотиците други кандидат-доброволци, но се радваше, че има възможност да допълни доходите си от сервитьорството. Вече два месеца работеше по студентска програма в САЩ и изкарваше добри пари, но, както казва Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече”. Усмихна се, спомняйки си любимата детска книжка, и попита ...