Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният поток шумеше и блъскаше потните ни лица без да донася очакваната хладина. Около шосето се ширеха поля и тук там, като мираж се забелязваха труженици, които даже и в този страшен пек размахваха като байраци големи мотики и бъхтеха с тях сухата земя. Няма спор, добруджанците са издръжливо племе.
Трафикът не беше голям и далеч напред се виждаше как нагретият въздух трепти унасящо над правото опнато шосе. И аз се бях унесъл леко, когато изведнъж от сянката на едно хилаво крайпътно дърво изскочи полицай с недвусмислено размахана палка. Набих стреснато спирачка и отбих на банкета. Полицаят важно се приближи и се представи.
- Документите, моля!
Трескаво затърсих изисканите документи. Всичко ми беше нар ...