Точно осемте къщи и светилището придаваха този необичаен колорит на най-малката от външните махала на Папаз дере – Болгар махала. И както името показваше, тук наистина живееха българи. Но не българи по националност, а онези, истинските българи, потомците на Аспарух, Крум и Расате. Историците нелепо пишеха в учебниците за прабългарите, как са се претопили сред славянското население. Тук, в Папаз дере, имаше от всичко. Та дори и прабългари. Но те не вярваха в Христос по волята на княз Михаил, нито в Аллах, принудени от султан Баязид. Тези няколко души бяха оцелели през вековете, за да запазят вярата към Тангра. Заедно със северите, те се числяха към онези изчезващи видове на картата, които прахта на историята бавно, но и сигурно поглъщаше.
Беше хубава сутрин и Тервел тъкмо бе започнал да реже голямата камара с трупи. Беше същински българин. Висок, як, с набито мускулесто тяло с жилави и здрави ръце. Огромната и тежка бичкия, която държеше, не представляваше трудност за него и се движеше ...