Картал махала беше най-отдалечената част от селото. Състоеше се от двадесетина къщи, чиито обитатели бяха най-потайните жители на Папаз дере. Наричаха ги севери. Често с тях плашеха малките деца със страшни истории как идват яздейки вълкодав и вземат дечицата навътре в гората. Естествено, това бяха празни приказки и суеверия. Жителите на далечната махала бяха изключитено добронамерени към всички, но поради верските си различия те бяха останали изолирани от останалите хора. И така се раждаха враждите. Така се раждаха и легендите.
Каруцата препускаше доста бързо по един от старите дърварски пътища. Сварот кага и дъщеря му бързаха да стигнат преди залез до свещените дървена, горе в планината. Именно тяхната каруца едва не успя да събори Хаджи Исмаил, който тъкмо се прибираше от своята обиколка. Но така или иначе той почти не ги забеляза. Двата огромни впрегнати вълкодава тичаха с всички сили и въздухът около превозното средство свистеше изключително силно. Девойката, която стоеше до Сваро ...