Имах цял ден да преценя дали не искам да разваля това споразумение. Обаче истината беше, че ми беше интересно поне да чуя детайлите.
Когато на следващия ден отидох на уреченото място, всичко все още ми изглеждаше като сън. Боян ме чакаше в подлеза на метростанция Сердика, както се бяхме разбрали. Облечен неглиже, както се бяхме договорили – дънки, яке и тениска. Също като мен. Аз бях дошла десет минути по-рано, но той вече беше там. Значи поне беше взел предложението ми за предварителна среща достатъчно сериозно, за да си направи труда да дойде навреме. Не беше взел цветя, което ме успокои - не считаше това за среща. Поне се надявах да е така.
- Здравей! – той се ръкува с мен. – Подранила си.
- Ти също.
- Нищо работа – той просто сви рамене. – Сега накъде? Да седнем някъде?
- Нека първо да се поразходим – казах и посочих към подлеза. – Мисля по-добре, когато се движа.
Двамата закрачихме по Цар Освободител, покрай Президентството и останалите представителни сгради. Визитната картичка на ...