Почти превалява денят. Червенеят облаците на хоризонта. Авлигата спря да се обажда, но с наслада се потапям в славеевите трели. Шляпам бос из тревата, откъсвам по някоя тревичка покрай наболите морковчета и се усмихвам. Край мен се върти хлапето ми и помага да напоим прежаднелите растения.
Като му свърши водата в пръскалката, решава да я напълни отново, но забравя да се върне и започва да беладжийства край къщата...
По някое време пристига с парче хартия и ми казва най-сериозно, че му дошла музата. Усмихвам се и казвам:
- Дай на тати да прочете какво пише на хартийката. - подава ми я и аз му зачитам на глас:
"Въ всяка долина извори бистр...(вода)
Светло извират и неизчърпно,
Въ гъсти хлъмовни гори прохладни
Стичат потоци те непрестанно.
Съ сладки на сън мамящи шумове
Кротко клокочат въ бели каменье,
Сластно разносят тихи екове,
Живо наслаждат слух чювъствени! ...