7 мая 2007 г., 09:53

"Дойде ми музата" 

  Проза
1373 0 7
1 мин за четене
Почти превалява денят. Червенеят облаците на хоризонта. Авлигата спря да се обажда, но с наслада се потапям в славеевите трели. Шляпам бос из тревата, откъсвам по някоя тревичка покрай наболите морковчета и се усмихвам. Край мен се върти хлапето ми и помага да напоим прежаднелите растения.
Като му свърши водата в пръскалката, решава да я напълни отново, но забравя да се върне и започва да беладжийства край къщата...
По някое време пристига с парче хартия и ми казва най-сериозно, че му дошла музата. Усмихвам се и казвам:
- Дай на тати да прочете какво пише на хартийката. - подава ми я и аз му зачитам на глас:
"Въ всяка долина извори бистр...(вода)
Светло извират и неизчърпно,
Въ гъсти хлъмовни гори прохладни
Стичат потоци те непрестанно.
Съ сладки на сън мамящи шумове
Кротко клокочат въ бели каменье,
Сластно разносят тихи екове,
Живо наслаждат слух чювъствени! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Все права защищены

Предложения
: ??:??