Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък и аз не исках да му досаждам като го питам. Той ми разказваше за политика, говореше ми за приютите за животни, които спонсорираше и купчина други мили неща, а аз се наслаждавах на спокойствието и на лишеното от внезапни решения и дейности ежедневие.
Само че цялото ми спокойствие бе нарушено на четвъртия ден. В един момент, докато отново се бях заела да готвя на Димитър (той бе провъзгласил, че ще ми издаде сертификат за най-велика готвачка и ще ми подготви златен медал за картофена кулинария, каквото и да означаваше това), той стана от фотьойла, на който кротко си четеше вестника.
-Давай, Анелия, сега е моментът – каза той и аз го изгледах объркана, а той с хъс свали диоптричните си очила. ...