Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– Какво? – гласът ми се разтрепери.
– Госпожице, Димитър е в кома – обяви ми докторът, с професионален, лишен от емоции тон. Започна да ми обяснява какво се беше объркало по време на операцията, но ушите ми отказваха да слушат. Краката ми се подкосиха и седнах на пейката. Усетих смътно, че Милена ме е прегърнала през раменете. Докторът продължаваше да говори. И да говори. Попита ме нещо. Не го разбрах.
– Ани. Анелия – викаше ме Мел. Тръснах глава, опитвайки се с усилие на волята да се върна в света, преди всичко да започне да се разпада около мен. Кома. Нещо се беше объркало. Нещо дяволски се беше объркало!
– Не може да бъде – усетих, че казвам прегракнало. Очите ми дори не успяха да се напълн ...