Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ме разсейва. Срещнахме се и с Милена. Говорих с Асен и Лидия. Но нито един от разговорите не ми помагаше и осъзнах, че само поддържам маска на стабилност, който бе започнала да загнива. Всяка вечер се взирах в отпуснатото лице на Дими и пеех на разваления си италиански, докато не ми оставаха сили и не се отпусках на фотьойла в неспокоен сън.
Бременността ми не се усещаше – нямах нито един симптом, с изключение на закъсняването на цикъла ми. Може би скоро щях да изпитам нещо? Не знаех, но бях отишла на лекар и той ме беше уверил, че засега всичко беше наред с тялото ми и с бебето. Щях да си имам бебе. Затова, и заради Дими, аз се опитвах да поддържам една разпадаща се стабилност в сърцето ми. ...