Глава 34

            Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими видя, че го гледам тревожно.

            – Какво има, Ани?

            – Ами… аз… аз не съм лекар – тревожна казах. Асен, Лидия и Борис също бяха заедно с нас в стаята.

            – Ще видя кого мога да извикам – каза Асен и излезе като фурия от стаята. Все още беше ядосан, отбелязах си наум.

            – Със сигурност ми трябва кислорода – обади се Дими. Лидия отиде да потърси кислородния апарат, който не знаех къде са намира. Последните две седмици ми се сториха като време, преминало като мъгла. Седнах на леглото до Дими и той леко вдигна ръка. Силите му стигаха за толкова. Щеше да има нужда и от физиотерапевт, който да му помогне да си възвърне силите.

            – Всичко излиза извън контрол – усетих, че казвам и хванах ръката на Дими – аз нямам достатъчно знания да се грижа сама за теб.

            – Не се безпокой, братчето ще намери човек – увери ме Дими. Вратата се отвори изненадващо и в стаята влезе доктор Василев, специалистът по белодробни заболявания. Очите му тревожно огледаха присъстващите и той преглътна. Виждах, че е нервен и потен. Настръхнах цялата срещу него, но преди да реагирам, Борис беше скочил и застана пред доктора.

            – Излезте! – каза младежът – или ще съм принуден да ви изхвърля навън!

            Очите на доктора се разшириха от тревога.

            – Борисе, за бога, момче… работя за семейството ви от петнадесет години – каза той – аз…

            Станах от леглото.

            – Доктор Василев, боя се, че Борис е прав – заявих с възможно най-сериозния си тон. Срещнах очите на доктора и забелязах, че са тъмнозелени. Не бях обръщала внимание на цвета на очите му и си мислех, че са кафяви досега. – ще трябва да напуснете стаята.

            – Аз искам да ви кажа нещо първо – настоя лекарят, въпреки че виждах, че му се иска по-скоро да излезе и никога да не се връща. Скръстих ръце пред гърдите си и погледнах към Борис, който изглеждаше объркан и притеснен. Погледнах към Дими.

            – Слушаме те, Бочко – каза Димитър.

            Докторът си пое дълбоко дъх.

            – Преди… преди да получите хернията, предния ден… при лекарския екип дойде един човек – лекарят прочисти гърло и стисна длани една в друга. Изглеждаше много изнервен – та… човекът ни каза, че при следващата ви криза, ще трябва да се опитаме да ви убием. Каза, че нямаме начин да не се подчиним. Един от нас трябваше да направи нещо по време на следващата ви криза, като да изглежда така, че заболяването ви е взело връх и ви е погубило. Никой не трябваше да се усъмни. Когато разбрахме, че сте получили херния, кошмарната задача се оказа за доктор Иванов. Повярвайте ми, той не искаше да го прави. Но нямаше избор.

            Стаята потъна в тишина.

            – Защо сте нямали избор? – попита Дими.

            – Човекът… заплаши ни, че ще избие семействата ни. Показа папарашки снимки на всеки от членовете на семействата ни. Доктор Иванов има две деца, господин Симеонов. Две малки дечица.

            – Заръчал е това на всички от вас? – попита Дими.

            – Да, на всичките пет специалисти от лекарския ви екип – каза Василев – аз… е, аз реших, че е редно да кажа. Не успях навреме, не знаех какво да правя. Доктор Иванов си свърши добре работата. Мислехме, че ще умрете. Трябваше да кажа по-рано… но… господин Симеонов, и аз имам дъщеря…

            Дими затвори клепачи.

            – Сега със сигурност като разберат, че са ни разкрили, всички ще избият – продължи Василев – казах на дъщеря ми да бяга в чужбина при майка си. Надявам се да се измъкне. Аз наистина съжалявам, че ви подведох. Наистина съжалявам.

            – Никой никого няма да избива – рязко каза Дими и отвори очи – Бочко, искам да събереш всичките членове на екипа ми. Искам ги тук, веднага. Борисе, отиди да доведеш Теодора, моля те.

            Двамата излязоха забързано, а аз погледнах шашната към Димитър.

            – Какво ще правиш?

            – Трябва да ги защитя – ядно каза – явно някой сериозно се опитва да ме убие. Съмнявам се да е била Елисавета. Това е по-голям план.

            Не след дълго Василев се върна с останалите трима от екипа. Доктор Иванов бе в ареста, затова нямаше да може да бъде доведен, помислих си аз. Теодора и Борис влязоха секунда по-късно. Всички лекари изглеждаха сякаш бяха видели мъртвец да става от гроба.

            – Искам всеки от вас да направи списък с всичките си роднини, къде живеят и как да се свържем с тях – заяви Дими на лекарите – дайте списъка на Теодора. Тя ще се погрижи никой да не пострада, нали, Теди?

            Тя кимна сериозно.

            – Има ли някой друг в чужбина, освен дъщерята на Боян? – попита Дими.

            Лекарите заклатиха глави.

            – Добре. Теди, погрижи се, моля те.

            – Разбира се – тя се усмихна широко – мигновено се заемам. Хайде, хора, пишете по-бързо!

            Когато лекарите приключиха със списъка, наемната убийца набързо напусна стаята, уверявайки ни че ще ни държи в течение, когато осигури безопасността на всички хора, включително и семейството на доктор Иванов.

            – Така… - красивият мек баритон на Дими проряза настаналата тишина – кой от вас знае името на човека, който искаше да ме убиете?

            Лекарите се спогледаха тревожно. Василев поклати глава, но един от лекарите, доктор Петков, кардиолога, пристъпи напред. Светло-кафявите му очи заблестяха.

            – Аз знам – каза той.

            Другите му колеги го загледаха.

            – Е?

            – Името е Томас Шварц – заговори възрастният лекар – майка му ми беше пациентка преди много години, но той не ме разпозна. Той тогава беше още малко момче. Той дойде при нас.

            Погледнах към Дими, но той не изглеждаше сякаш разпознава името. Намръщи се, замислен, но сетне леко поклати глава.

            – Нямам идея кой е. Освен, може би… - Дими присви очи – Сашо още тук ли е?

            – Да – отвърнах аз.

            – Би ли го извикала?

            – Не мога да те оставя тук сам.

            – Аз ще го потърся – каза Борис – къде мога да го намеря?

            – Сигурно пуши някъде навън – предположих – ако не, намери Теодора и я питай. Той ѝ е приятел.

            Борис излезе от стаята. Докторите изглеждаха объркани и сякаш не знаеха какво да правят със себе си. Бях им бясна, че никой от тях не се беше опитал да ни предупреди, но и донякъде ги разбирах… изпитах гняв към този Томас Шварц.

            – Сега, някой от вас може ли да помогне? – попита Дими и ги огледа – ще ви защитя, но ще ви помоля да ми помогнете.

            Те се поколебаха, но после доктор Василев пръв пристъпи напред.   

            – Надявам се да успеете да спасите всички, господин Симеонов – каза той и погледна към колегите си – колеги, какво ще кажете да прегледаме пациента ни?

            Те до един кимнаха и се заеха да видят Дими, а аз неотлъчно следях всяко действие, проверявах всяко лекарство, което смятаха да му дадат, дали прилича на това, което знаех за него и даже за някои проверявах в интернет, за да съм сигурна. Надявах се нямаше да се опитат да го отровят, след като им беше обещал да ги защити. Но без тях какво щяхме да правим? Състоянието на Дими се нуждаеше от експертно лекарско мнение, колкото и това да бе удар по самочувствието ми на медицинско лице.

            Асен се върна, повел още един лекар, когото не познавах и за мое щастие се оказа гастроентеролог. Надявах се да може да му се вярва. Той също се включи в екипа. Лидия скоро се върна и с кислородния апарат и аз започнах да се успокоявам, въпреки че все още бях много изнервена.

            След известно време Борис се появи, повел Сашо. Мъжът с къдравата коса застана почтено настрани и изчака докторите да напуснат стаята. Останахме само аз, Борис, Дими и Сашо.

            – Познаваш ли Томас Шварц, Сашо? – попита Дими.

            Мъжът се намръщи.

            – Шефе… - заговори той – това е името на човека, който… ами… който уби Мая.

            Дими разшири очи.

            – Нима? – попита той. Намръщих се, без да имам никаква идея коя е въпросната Мая.

            – Да, шефе. Сигурен съм. Нали ме пратихте да го издирвам, преди да заминете. Не успях да го хвана, пък после и вие изчезнахте – продължи Сашо – и нали помните, като се върнахте…

            – Да, не исках да знам – довърши Дими и въздъхна тежко. За един момент тишината нарушаваха само уредите за здравето на годеника ми. – благодаря, Сашо. Свободен си.

            – Лека, шефе – каза Сашо и излезе от стаята без да добави нищо друго. Борис гледаше също толкова учуден и объркан, колкото и аз.

            – Коя е Мая? – попитах.

            – Борко, моля те, върви да намериш баба си. И кажи на баща си това, което разбрахме – заръча Дими и младежът излезе от стаята, оставяйки ме сама с Димитър. Седнах на ръба на леглото и се вгледах в сините очи на мъжа. Той изглеждаше адски уморен и клепачите му се притваряха. Хванах ръката му.

            – Как си, мила? Как е бебето? – попита ме той.

            Усмихнах се.

            – Бях на лекар. Всичко изглежда е наред – казах му – да ти кажа, не се чувствам бременна.

            Очите на Дими започнаха да сияят, колкото и да беше уморен.

            – Сложи ръката ми на корема си, моля те. Още не мога да я вдигна.

            Послушах го и поставих топлата му длан на корема си. Той се усмихна и даже измърка, притваряйки очи. Изглеждаше толкова щастлив в този един момент, че не можех и аз да не започна да се радвам. Въпреки че сякаш целият свят се опитваше да погуби мъжа на живота ми, той сега беше тук, усмихваше се и докосваше корема ми. След малко обаче не можех да сдържам любопитството си повече.

            – Дими, коя е Мая?

            – Да… Мая. – той въздъхна тежко – аз… казах ли ти, че докато бях дилър имах и бизнес с проститутки?

            – Мхм, мисля, че го спомена.

            – И имаше едно от моите момичета, което бе убито – каза той.

            – И тя е била Мая?

            – Да… ние бяхме заедно тогава. Това беше капката, която ми преля чашата. Малко след това напуснах бизнеса и заминах за Индия.

            – Ти си бил с една от проститутките ти? – учудих се аз, като същевременно усетих ревност в душата си от всичките жени, с които Дими е бил.

            – Да, и твърдя, че беше първата ми любов – призна ми той и аз вдигнах вежди.

            – Ами Сабина?

            – Нея не мисля, че я обичах толкова.

            Не можех да не си представя как Дими, облечен в превзета мафиотска риза и със златен ланец на врата се целува с проститутка с оскъдни дрехи и на високи токчета.

Дими ми се видя в този момент тъжен. Усетих как ревността се разпали още повече в мен.

            – Защо човекът, който я е убил, иска да те убие теб сега? – зачудих се, опитвайки се да спра да си представям как Дими прави секс с други жени.

            – Това не ми е известно. Аз дори не знаех кой е бил, както разбра. Мъката ми беше твърде голяма, и отмъщението ми беше непосилно. Аз трябваше да избягам, за да запазя разсъдъка си, или по-скоро онова, което бе останало от него.

            – А Елисавета дали по някакъв начин е свързана с цялата история?

            – Ще разберем.

            Вратата на стаята се отвори и вътре влезе Теодора. Зелените ѝ очи зорко огледаха помещението, сякаш очакваше някой да ни дебне, след това фокусира погледа си върху годеника ми.

            – Всички са защитени – докладва тя – дори дъщерята на Боян Василев, която в момента се намира в Милано при майка си. Имам един човек там, който ще я наглежда.

            – Това е добре. Благодаря, Теди. Бързо си се справила.

            – Разбрах, че човекът, който е заплашил лекарите ти, е Томас Шварц – каза Теодора – а докато ти беше в кома, докторе, ние със Сашо и Донката се ровичкахме около историята с Людмил Костов младши.

            – Открихте ли нещо? – попита Дими и ме погледна – Ани-нини, би ли могла да ми помогнеш?

            Завтекох се към него.

            – Какво има, мили?

            – Искам малко да се изправя, твърде легнал съм – и той се усмихна закачливо – но някак нямам сили.

            – Нормално. Добре, ще ти помогна – наведох се над него и го подхванах, опитвайки се да го повдигна. Накрая се наложи и Теди да помогне, за да го настаним в почти седнало положение на леглото. Той въздъхна тежко.

            – Та… - продължи Теодора – убиецът на Людмил Костов младши е самият Томас Шварц. От сигурни източници имам информацията. Опитал се е да припише убийството на Доктор Вреден, въпреки че всички в стаята знаем, че не ти си го направил.

            – Не разбирам – Дими се намръщи – защо му е на Томас да го прави? Има ли нещо общо между Людмил и Томас?

            – Сетих се да проверя и това – каза жената и седна на един фотьойл. Кръстоса краката си, обути в кецове – Людмил Костов старши е всъщност, бащата на Мая.

            Дими ококори очи.

            – Това е невъзможно! – отсече той – тя каза, че баща ѝ я е изоставил, като е била малка.

            – Знам, това помня и аз. Но продължих да разпитвам и открих, че всъщност тя е израснала в ужасни условия. Баща ѝ я е биел. Тя е избягала от него малко преди да дойде при нас.

            Дими вдиша дълбоко.

            – Защо ѝ е да ме лъже? – попита той тихо. Аз се намръщих, отново подразнена, че лъжата на тази Мая така явно го нараняваше. Какво го интересуваше жена, с която е бил преди повече от петнадесет години?!

            – Аз не схващам – намесих се аз, потискайки раздразнението си – Томас е убил Мая. После, петнадесет години по-късно, той убива брат ѝ и се опитва да натопи Димитър за убийството. Което пък вбесява Елисавета и тя се опитва да поръча убийството на Дими. Но ние хващаме Елисавета и я отстраняваме, планът ѝ се проваля. Томас заплашва всички лекари от екипа на Дими да го убият, но по случайност. И се проваля в това… сега какво можем да очакваме? Елисавета да нападне отново? Аз имам чувството, че Томас и Елисавета някак си общуват, но не мога да разбера как.

            – Може би те наистина имат някакви отношения – замисли се Теди – ще проверя.

            – Трябва да кажем на Елисавета кой е истинския убиец на Людмил Костов младши – обади се Дими уморен – и да я накараме да каже всичко, което знае.

            – Знаете ли, възможно е Людмил Костов да се е опитал да убие Томас и да се е провалил? Ако е търсел отмъщение за смъртта на сестра си? Но всъщност Томас се е оказал по-силен и го е убил. Само не разбирам защо ще преписва убийството му на Дими?

            Тримата се умълчахме, само чувахме шума от уредите на Дими. Осъзнах, че колкото и да имаме мистерия пред себе си за разплитане, Дими имаше нужда от възстановяване и почивка, която не му бяхме дали досега. Предложих му да поспи и отпратих Теодора. Оставяйки насаме с него, легнах в леглото му и се гушнах до врата му. Той тихо въздъхна. Слава Богу, поне Дими беше жив и в съзнание.