Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инвалидна количка, чиято облегалка щеше да подпира и главата му, за да не стои само в стаята.
Стана обяд и аз стоях, седнала на леглото до Дими, и го наблюдавах да ми се усмихва широко, излегнал се на множество възглавници и завит с чаршаф. Въпреки всичко станало, той успяваше да ме гледа така, сякаш е най-щастливия мъж на света. Сините му очи светеха към мен с топлина и сякаш, някаква възхита.
– Ани – повика ме той нежно. Усмихнах му се.
– Кажи?
– Би ли ми помогнала да се преоблека? Тази болнична нощница не ми отива – каза той весело. Засмях се сърдечно, след това отидох до сака с нещата му.
– Какво искаш да облечеш? – попитах го, като очите ми се плъзнаха през дрехите му. Бяха подредени, шарен ...