Докторът на медицинските болести Симеон Барисич и неговата Орор
Докторът на медицинските болести Симеон Барисич галеше с кеф и върховно удовлетворение портокаловите нежни баджаци на хубавата черна Аврора. А тези прелестни жамбони бяха увенчани с бутове, които пълнеха не само двете шепи на нашия достолепен доктор, а и почти двуметровия обхват на неговите яки ръчища. Симеон Барисич си мислеше понякога – защо пък с това име да не го вземат за някой си Сименон, а малкото му сладко Аврорче – за Орор Дупен, както често наричаше една известна жена ли... мъж ли... Защото, нá, тази работа с пиано не става... а с дупе, не с дюпе! Колко хубаво, че неговата сладка малка хубава черна Аврора беше при него сега. С прашки, задната част на които така се бе впила в дълбините на прекрасното портокалово изложение, че само дистанционно управляем морски робот би могъл да ги извади на повърхността. А пък и тази нежна сижимка, свързваща двете части на прашките, доста приличаше на корабно въже – иначе не би из ...