Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, където им е мястото. Никой не се съмнява, не е в състояние да го докаже, че през последните дванадесет години само от Столичната община са отмъкнати няколко милиарда. Така говорят.
Общо взето, парламентът е място за простотия. Там влизат да работят малограмотни люде, без образование, без опит, а когато имат едното или другото - обикновено не стават за нищо. Всеки е внимателно подбран.
Така да бъде. Волята на българския народ не бива да се пренебрегва - той винаги е обичал кражбата, тънките лайсни, побоищата, лицемерието и подлостта.
Такъв ни е и парламентът. Неслучайно сградата му стои в нозете на един руски конник.
До тук всичко наужким е добре. Какво да правим ли?
Ми нищо.
Така ще си бъде. ...