Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот.
- Айде бе, нима?
- Ми, да! Бориш се с вятърни мелници.
Удрям го на размисъл. Разглеждам го от всички страни. За добро ли е, за лошо ли е? Май че има нещо вярно.
- Дон Кихот ли? Не, сбъркали са! Пò ми би подхождало дон Шашкън!
Пак тя. Един ден най-неочаквано ми изтърсва.
- Знаеш ли какво си?
- Кажи де? ...