Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва на жена ми, че не я уважавам достатъчно.
– Ало! Аха, Дормео… ония, дето продавате тюфлеци? Да, да помня, чи са обаждахте преди две седмици… Да, да, знам, чи е по-добър. Вий на всяко обаждане все по-усъвършенствани артикули ми предлагати. Ама не може така, госпожо! Ако всеки път, когато ми са обаждахти, купувах по един тюфлек, нямаши да има място за мене. Как какво искам да кажа? Апартаментът ни щеше да са напълни с ваште тюфлеци и аз трябваши да са приместя в приют за бездомни. Или да си поръчам ново жилище. Не, не, не съм новодомец и не ми трябват повече тюфлеци. Новодомец – как не! Нали ги знаете сегашните фирми – вземат ти пари за замък, пък ти предлагат кибритена кутия. Да, да! Не ща но ...