2 min reading
По списък бяхме приети 32 души. На януарската сесия се появиха стотина. Всеки ден след началото на първия семестър виждахме нови лица и задници. Както ги нарекох – парашутисти и подводничари…
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както викат във Филибето: Виж, майна, мойта филия кацнала пред Тримона и чакалите я награкали…“
Само дето след седмица край тая Краса беше празно. Куха, куха… Абе, за какво ти е? Час забавление – не се знае де ще те удари параличът... А после? Сам да си приказваш?
Така се появи една – да я наречем Галя от Шумен. Горделива – баща й преподавал нещо идеологическо в института за детски учителки.
А в трети курс се разболя преподавателят по нещо марксическо – политикономия ли беше, нещо друго локумджийско ли…
И докараха двама от Шумен да ни изпитват. Струпахме се пред аудиторията, влизаме по ред, даже си избираме при кого ще сме.
А изборът – не е избор за мъже. Даже и за жени.
Щото единият се казваше Ку ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up