Другоселката 2
Multi-part work « to contents
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтръска с ръце.
Птица се чуваше как от време на време чуруликаше над тях. Клоните на върбата се полюшваха от лекия ветрец, листата потрепваха игриво.
Небето синееше ясно, без нито едно облаче. Слънцето беше засияло над планината и сипеше жар.
- Ееееее… хареса ли селото…свикна ли с хората…дружки имаш ли?
- Амчиии…квооо да кажа… съседките не са лоши…амааа повече си седя дома…
- А ... старата… лошотия голяма…
- Хммм… - очите на Кина помръкнаха отведнъж.
Не посмя да каже нищо. Как да се оплаче на чуждия човек. Стисна здраво устни.
От ума й не излизаше дребната женица - свекървата и заядливия нрав. Вечно нареждаше какво да прави, наблюдаваше я изпод вежди. Думите ѝ жилеха като коприва, сурова жена, останала вдовица и отгледала трите си момчета сам-самичка. Една хубава дума не ѝ беше казвала. Двамата ѝ сина бяха хванали пътищата и не бяха в селото. Само най-малкият Манол беше останал при нея, у дома. Беше находчив, ходеше по пазарите наоколо - оттук нещо вземе, на другаде го продаде, изкара някоя пара и върже двата края.
Днес беше насякъл дърва и тръгнал да ги продава с каруцата. Бяха се уговорили на връщане към село да вземе Кина от реката. Че много черги имаше за носене.
А Манол беше добряк, не смееше дума да рече на майка си и да я защити. Виждаше, че булката му е тъжна, че плаче понякога в стаята им, но мълчеше и подминаваше разправиите им, сякаш нищо не е станало. Кина лягаше със зачервени очи до него, потискаше въздишките си, вперваше поглед в тъмния прозорец, над който се диплеше бялото перде.
После той се присягаше към нея, надигаше ѝ ризата, мачкаше я, навлизаше в нея с няколко тласъка. И така всяка вечер. Без милувка, без да каже една хубава дума, набързо си свършваше работата. Казваше накрая едно протяжно ъхххххх… , претъркулваше се на една страна и заспиваше морен и блажен.
Кина се свиваше на кравай и дълго не заспиваше. Започна да го мрази. Едва изтърпяваше потното му тяло, цяла вечер се въртеше и чуваше хъркането му.
Бяха се венчали от няколко месеца, но не можеше да свикне там. Идваха ѝ мисли да вземе да избяга и да се върне при баща си на къшлите, горе в балкана. Ама и баща ѝ не беше лесен… дали нямаше да я върне обратно…
Ангел отвори торбата. Извади един месал и сложи върху него голям комат хляб, сирене, чушки. Извади и едно шише с ракия.
- Ела, Кинче…елааа да хапнеш… - повика я той.
Кина ококорено го погледна. Никой не я викаше така…Кинче… Манол и старата ѝ викаха „булка това направи“, „булка онова“ …
Никой не я питаше дали е гладна или жадна…никой не се дертосваше заради нея…или заради нуждите ѝ…
Една дума я стопли… мило ѝ стана… но все още стоеше като подплашено врабче…
Гледаше тъмните му очи и сякаш потъваше в тях, като в бездънен кладенец…
- Ела дее…хайде…
Той разчупи комата на две равни части, сложи парче сирене, поръси шарена сол и й го подаде.
Тя протегна колебливо ръка. После бавно отхапа и задъвка. По-вкусно сирене не беше яла.
Той вдигна шишето с ракията и отпи голяма глътка. Подаде ѝ го, но тя тръсна глава.
- Ааааа не…нееее…
- Пийни…блага е…двойно преварена…
- Азззз не ща. Неее….
- Хайде, опитай само една глътка. Хайде да те видим колко си курназ…
Предизвикваше я.
Тя взе шишето и го допря до устните си. Отпи. Огън се стече в гърлото ѝ, опари я и продължи към стомаха й. Закашля се. Той се приближи до нея и я потупа по гърба. В очите й се появиха сълзи от лютивината.
- Да бееее блага…люта… излъга ме… - засмя се тя.
Ръката му се пресегна пак ... и я прегърна през рамо. Гледаха се като омагьосани… Ангел наведе лицето си към нея и я целуна по ухото. Тя стоеше като замръзнала.
Ама, че работа…но е хубавец…харен изглежда...
Мозъкът ѝ се размъти. Беше ѝ завъртял главата…
- Кинче…цвете...
Топлият му глас отекна у нея… в душата ѝ… гальовен, нежен като коприна...
После погали косата ѝ, отметна тъмните плитки, и я целуна по врата. Сърцето ѝ заблъска лудо – полудяло в гърдите.
Тя се задъха от срам. Милувката я омайваше като старо биле.
Не вдигаше очи от земята, но не каза нищо. Не изпищя. Не го отблъсна. Не избяга…
Устните им се впиха едни о други. Вдигна дръзко очи. Бързо се запромъкваха в ума ѝ образите на Манол, скръстил ръце, на бабата - пръски излизаха от разкривената й уста...на съседите, които гледаха любопитни...но ги изпъди смело и твърдо. Знаеше, че няма да е лесно... но това не можеше да продължи... напред с рогата...
Щеше да се отскубне от тях.
Нежност се разля по снагата ѝ ... Стана ѝ топло, хубаво , медено... Сякаш видя светлици пред очите си... Потръпна... После Ангел я обсипа с бързи сладки целувки.
Притисна се към него и се изгуби в шепите му… бяха се намерили… Беше направила своя избор...
……………………….
Вече слънцето се беше изгубило зад хребета и наставаше здрач.
Манол беше спрял конете до реката и гледаше изсъхналите раздиплени черги по камъните. От Кина нямаше и следа. Заозърта се. Нагази в реката. Викаше я. Помрачен и уплашен, лоши мисли му се въртяха в главата…
Да не се е удавила?
Търси я от бряг до бряг, обикаля, вика я…
После подкара каруцата към къщи…
На другия ден един съсед му обади, че ги и видял с Ангел да минават оттатък Балкана. Карали и стадото на Ангел с тях…
Ядосан, той тропна вратника и влезе в одаята. Запсува… майка му се запревива и закълна ядни думи…
Но никой и нищо не можеше да стигне двамата влюбени…
Край
© T.Т. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!
-
Иржи , благодаря че намина
-
Бях се приготвила за по- дълга история, сладкодумнице!...Но, когато се насъберат облаците и изведнъж се изливат!Тая житейска история е точно разказана!Адмирации, Таня, давай следващата история, че моята муза нещо продължава лятната ваканция,но скоро ще я сръчкам...
-
Благодаря Доче, Гюлсер!
-
Много интересно и увлекателно разказваш, Таня! Всеки има право на обич.
-
Таня, харесах и втората част на разказа ти. Добре си мотивирала характера и постъпките на героите си. Любовта е облагородено отношение към жената, която, не бива да се забравя, има и душа.
-
Благодаря за коментарите!
-
Танче - тамо бях,свидетел им станах ... Накара ме - да ги видя и да ги усетя ...Браво !!! AVE !
-
Прочетох и тази част и тогава ги коментирам. Браво за истинската любов няма граници, и особенно ако преди е била заобиколена от апатия и неразбиране.И е хубаво и добре, когато всичко свършва добре и любовта тържествува
-
Привет момичета!
Хубав ден!
Благодаря, че прочетохте! -
Притисна се към него и се изгуби в шепите му… бяха се намерили… Беше направила своя избор...
-
Много добре разказано, Танче! Една добра дума и човек се наслаждава на топлината, достигнала до него! Аз съжалих, че свърши, бях се настроила за малко по- дълга и вълнуваща история! Браво! Радвам се на щастливият край!
-
Благодаря Ники!
-
Много ми хареса, Танче!
Талант си! -
Благодаря, че се спряхте на моята страница и прочетохте!
Хубав есенен ден! -
Поздравления! С лаконичен без излишна словослагателност епилог
-
Хареса ми, Таня! Поздравявам те, за таланта!
-
Историята е повече социална, отколкото идилична.Едно момиче живяло в Балкана се усеща подтиснато от безличието и грубостта.И прави своя избор!
Много лиричен пейзаж, Таня, сякаш природата е в хармония с чувствата на Кина и Ангел...
Поздравления! -
"Блага дума желязна врата отваря." Благо поведение може любов да направи!
Много силни образи си пресъздала, Таня. Автентични и въздействащи.
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав ден!