Грен седеше до Толбърн в каруцата, която подрусваше от време на време от неравностите по пътя по който се движиха. Якса впрегнат в нея подтичваше неуморно напред и без особено усилие теглеше каруцата на двамата мъже. Бяха минали през селото, под многобройните погледи на неговите странни обитатели, бяха им отворили портата за да преминат и им бяха пожелали успешно пътуване. Сега те се движеха по същата широка пътека с фенерите, по която се бяха върнали от гората миналата нощ. Фенерите не светеха през деня и Грен си спомни странните насекоми, които бе видял в тях първият път. Толбърн подхвана разговор, като обясняваше подробно, всяко нещо, което Грен не знаеше заради уш изгубената си памет.
-Пътят, по който се движим в момента води до един от големите градове в региона. Ивънуел е едно от няколкото малки селца в околността на града.-беше подхванал да обяснява управникът.- Аз лично съм бил само веднъж в големия град по управнически дела и честно да ви кажа не ми понесе. Твърде много народ ...