wellbeing7
82 results
Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
116
5
Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
95
2
98
2
134
2
141
3
149
2
153
4
Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...
119
4
Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
122
4
Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. ...
122
4
Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...
-Лизааа! В твое дясн ...
131
8
202
3
5
133
Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...
185
11
Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...
194
1
6
Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъ ...
145
5
Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...
140
6
Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. ...
134
5
Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изигра ...
149
8
Грен говореше с младия Рикен край лагерния огън, решил да задоволи част от любопитството му и му бе разказал в подробности няколко спечелени битки. Момчето го слушаше възхитено, с възклицания , и от време на време го прекъсваше с въпроси:
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
157
1
7
Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...
189
7
Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...
159
8
Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...
197
8
Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
140
8
Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
165
8
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
142
6
След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
155
6
Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...
231
8
Слънцето бе изгряло над планините и Грен яздеше бавно към Спелтън, заедно с останалите живи конници, от отряда на Щърм. Отред на седлото, на избрания воин, бе отпуснатият труп на Гравин , а друг от ездачите караше обгорялото и обезобразено тяло на възрастния главен командир. Групата приближаваше към ...
343
1
6
Грен се биеше свирепо, пред портата на Спелтън и посичаше наред враговете пред себе си, с огромното си, омагьосано оръжие . Отзад беше Гравин, начело на няколко смели войника от речния град, заедно с пет мага и всички заедно си пробиваха път напред, през редиците от зомбита.
Подкреплението от запад, ...
Подкреплението от запад, ...
370
8
Нощта беше настъпила и Грен и Лиза вървяха по главната улица на манастира, към неговата порта и защитна стена, придружавани от четирима мага. Избраният воин бе с тежка, стоманена броня, а огромният му омагьосан меч бе прикрепен към гърба му, над късо зелено наметало. Главната магьосница се бе облякл ...
349
1
5
Беше следобед и слънчевите лъчи влизаха през широките прозорци в стаята на ръководителката на Спелтън и багреха всичко вътре в оранжево. Лиза и Грен бяха легнали, голи и прегърнати, под меките завивки на леглото, като жената бе сложила глава на гърдите му и ги галеше нежно. Воинът пък милваше лицето ...
319
3
Грен се събуди в шок и облян в студена пот, след ужасния кошмар, който бе сънувал. Трябваха му десетина секунди да се увери че станалото в съня му не бе истина и той се огледа все още объркан. Беше в малката си стая в Спелтън , а навън бе още много рано и тъмно , като слънцето все още не бе изгряло. ...
349
5
Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в изящна рокля в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, ...
324
3
Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха ...
653
6
Грен се сепна и събуди, от настойчиво чукане по вратата на стаята си, в манастира Спелтън. Бе посред нощ, много късно, и той стреснато се надигна в леглото на лакти и се огледа набързо.
Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранен ...
Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранен ...
308
7
Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да о ...
309
4
Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...
299
4
-Толкова много ми напомняте на мен самия, когато бях обикновена душа преди да спечеля своята надпревара! - каза Божеството с топлота в гласа. - Толкова много, наистина...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...
301
3
Грен се бе наял почти до пръсване, след толкова дни на глад и неприятности и гледаше към планините в далечината, през парапета на голямата тераса. Слънцето бе залязло и вън бавно започна да се смрачава и да става все по-тъмно. След малко мъжът насочи погледа си обратно към красивата магьосница, седн ...
333
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
