Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като змия зад него. Предните зъби на широката му паст бяха дълги и остри като бръсначи , както и ноктите на масивните му лапи. Лапи на бързи, силни, четири крака , които го носеха в момента, с гигантски скокове през дивата джунгла към глутницата фенгове, които бе надушил с изостреното си обоняние. Те се намираха в известна близост до пещерата,в която спеше и почиваше, след честия си лов. Името му в този нов свят беше “Вор”. Многото разкъсани от него хуманоиди, с тъмни кожи, крещяха една и съща дума преди да умрат и да се превърнат в негова храна. Вор. Това звание му бяха дали съществата с разум в горите тук и звярът го бе приел за свое.
Вор спря за кратко и наостри дългите си ушите. Фенговете не ...