Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме към нея, като аз бях на чело! Хвърлих копието си от тридесет метра и я уцелих отпред... - говореше разпалено тъмнокожият мъж и смигна на Грен с лека усмивка, докато галеше къдравата си брада. - Полетяха и другите копия, като Глесик не уцели звяра! Господарят Грен хвърли копието си последен и много отдалече, със сила като на стар великан и прониза терва във врата! Тя мигом подгъна краката и предаде богу дух! Наскачахме от конете , наточили ножове да оправим бързо плячката, но нашият гост ни спря мигом и рече: “Вижте оня терв ейтам! Защо не бяга с другите? ” - много от слушателите се засмяха и всички затаиха дъх.- Дък погледна към него и го видя... огромен звяр, най-едрият мъжкар, мощен кат за ...