Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана  стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. Избраният воин  попита Калийн за състоянието на партньорката си, преди може би пет минути. Младото тъмнокожо момиче му обясни, че след толкова мощна магия , поддържана толкова дълго време е нормално тялото й да реагира така. “Ще се свести щом силите и се възстановят достатъчно, мистър! ”- му каза тя и  тръгна да помага в грижите за останалите пострадали.

Тревожният мъж се огледа, докато галеше нежно русо-белите коси на магьосницата. Около него имаше много ранени, стенещи от болка мъже, както и много трупове на хора, коне и фенгове, някои от които грозно обезобразени,а земята бе покрита с големи локви кръв . Опитният воин беше виждал доста подобни сцени, заради много войни и сражения в които бе участвал , но с това никога не се свикваше напълно. Новодошлият отряд от ловците , на които дължаха животите си, се грижиха за ранените си другари. Явно сред тях имаше и лечителки, които обаче не бяха в достатъчен брой, защото  бързаха от човек на човек, неспособни да се погрижат напълно за някого. Тъмнокожите докторки закърпваха и превързваха набързо многото пострадали , като даваха на някои, от оскъдните количества лечебни отвари , който бяха взели със себе си. Мъртвите биваха повивани в  платнища и  полагани един до друг на земята до  каляската , не далеч от избрания воин и припадналата му любимата.

По клоните на огромните дървета край мястото на сражението вече се събираха много средно-големи птици с остри, дълги клюнове, тъмни пера и извити плешиви вратове. Те поклащаха глави напред-назад с нетърпение за пира , който им предстоеше, а някои от по-смелите мършояди, вече накацали около телата,  се хранеха лакомо с плътта им.

Не минаха и няколко минути и небето рязко притъмня, със силни звуци от гръмотевици. Едри капки западаха по растителността наоколо, като след малко вече валеше като из ведро.

Грен погледна пак към лицето на любимата си, по което се стичаше много от дъждовната вода, изсипваща се от небето. Лиза се размърда неспокойно, но остана да лежи със затворени очи, все още твърде изтощена за да се върне в съзнание. Избраният воин въздъхна с тъга и премести внимателно един мокър кичур от косата й, като го сложи зад леко островърхото й ухо.

- Сир... - чу той плахия глас на Рикен съвсем близо до себе си. Избраният воин се извърна към него и го видя , заедно с Калийн на няколко метра разстояние.

- Сир... Командир Корнел ви вика спешно! - продължи тъмнокожото момче, сякаш силно притеснено. - Ще има съвещание и трябва да присъствате... така заповядаха... Идете, мистър! Моля идете, а ние ще останем с мис Лиза! Калийн ще я наглежда! Сигурен съм, ще дойде на себе си скоро!

Младата лечителка започна да кима с одобрение и в миг клекна до магьосницата и хвана ръката й. Грен въздъхна отново с леко раздразнение.

- Ела Калийн, миличка! Вземи главата й да не е в калта! - рече избраният мъж и стана от земята. Още валеше много силно и беше целият мокър , мръсен , в кал и кръв. - Къде да намеря командира ти Рикен?

- Натам, сир! - посочи тъмнокожият момък с лявата си ръка. - Натам, малко навътре в гората!

Избраникът на божеството хвърли последен поглед към любимата си и пое на където го бяха упътили.

Воинът вървеше бързо напред и след малко напусна отъпкания, широк път и влезе сред гъстите  дървета на джунглата. Не след дълго забеляза групата тъмнокожи ловци и горски пазители, събрали се за съвета. Те бяха насядали на земята в кръг, с лица един към друг, в зелените мъхове и треви под себе си. Наброяваха десетина човека, стоящи в мълчание, със сериозни, напрегнати изражения.

Сред тях бяха Корнел и мистър Дък, между които имаше едно свободно място в кръга. Явно чакаха Грен, който  се приближи и видя как слабичкият командир му кимна едва забележимо да сяда до него. Избраният воин тръгна натам и в миг силен гръм от бурята сякаш разтърси земята.  Грен седна бавно на мократа земя на своето място, като оглеждаше останалите, чудейки се защо са го повикали. Винаги ги бяха оставяли на спокойствие с Лиза и никога не ги занимаваха с организационните въпроси. Щом воинът седна и сложи ръце на коленете си дъждът рязко и  почти мигновено спря. След няколко секунди обстановката се просветли бавно и слънчева светлина започна да се прокрадва на места между гъстата растителност.

- Добра поличба! - рече един от тъмнокожите мъже в кръга . Избраният воин погледна  към приятеля си Корнел , не разбрал смисъла на думите. Слабичкияt командир му  се усмихваше леко и доволно.

- Кой  вярва на поличби , Ганамис? - рече един от седналите мъже. Той беше много едър тъмнокож , и дори през кожените му дрехи си личеше мощната му мускулатура. Имаше типичната за западните народи гола глава, по която обаче имаше няколко татуировки , както и големи белези от рани. Под долната му устна имаше дупки, в които бяха втъкнати три големи животински зъба. Ловецът изглеждаше доста внушителен и по някаква причина не сваляше застрашителния си поглед  от Грен. - Аз, Раман не вярвам! Да оставим поличбите за бабите в Джак-ран и да действаме по същество! - рече той , повишил нервно глас. - Раман се чуди защо чуждоземец е на племенен съвет на ловци и пазители? Не помня да е прието, комадир Корнел!

 Корнел не отговори веднага, а само загледа сериозно едрия воин в очите.

- И аз бях чуждоземец неотдавна, мистър Раман! Сега съм главен командир на горските пазители, втори след вожда  -  Рал-ат и казвам че приятелят ми мистър Грен има място в този извънреден съвет! Има ли нужда да изреждам пак причините , поради които взех това решение, господа? - попита слабичкия мъж уверено и огледа другите присъстващи. Повечето от тях направиха отрицателни жестове с глави в отговор, а едрият Раман, страшно изнервен, гледаше войнствено от избрания воин към командира си.

- Добре тогава! - поде Корнел с лека усмивка. - Мистър Грен остава! Нека съветът да започне! - довърши той и всички включително и озлобеният Раман се наведоха и се поклониха едни на други. Избраникът на божеството ги последва за да се съобрази с обичая и също се наведе уважително напред. Грен бързо стигна до заключението че е нещо важно , щом нарушаваха порядките си с неговото присъствие и заслуша с любопитство и интерес.