Слънцето бе изгряло над планините и Грен яздеше бавно към Спелтън, заедно с останалите живи конници, от отряда на Щърм. Отред на седлото, на избрания воин, бе отпуснатият труп на Гравин , а друг от ездачите караше обгорялото и обезобразено тяло на възрастния главен командир. Групата приближаваше към манастира, сред хилядите трупове, останки и отломки от битката, по земята наоколо. Полето пред Спелтън бе осеяно с тела , оръжия и щитове , а пръстта бе сякаш подгизнала в кръв. Много птици вече се хранеха с плътта на загиналите, а войници търсеха оцелели и ранени свои другари. Докато яздеше напред, опечаленият ум на Грен, бе пълен със спомени и случки от миналото, със загиналия му другар. Когато най-после групата ездачи достигна до портата на Спелтън , Грен попита войниците там, къде може да намери Лиза и командир Брънт. Те го упътиха към залата за съвещания, а останалите воини, на конете си, понесоха останките на Щърм към своите другари в близост, за да им докладват.
Избраният воин стигна ...