Беше обед и управник Евъруел яздеше редом с беззъбия Гранд, начело на армия наброяваща около триста човека. Тази бойна група, зад двамата мъже, бе разделена на две големи части. Първата бе съставена от останалите живи и верни на управника бойци от пехотата, с която тръгна към блатата от Толхаус. Беше ги оставил живи и със собствена воля, понеже бяха най-подкупните и безскрупулни войници сред частта. Втората част от армията му се състоеше от ужилените от него и трансформирани блатни създания и ранени воини, от подножието на хълма и селищата из мочурищата. Те маршируваха напълно едновременно и в перфектен синхрон, което изпълваше Евъруел със голямо задоволство.
Управникът се бе покрил с черно наметало с качулка, за да се предпази до колкото можеше от пряката слънчева светлина. Очите, на подобната му на лъв глава с бяла грива, бяха вече побелели и кървясали, което бе станало няколко дни след като бе взел силата на създанието-некромансър на върха на хълма. Гранд яздеше до него в тежка брон ...