Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тясна рекичка на двайсетина метра, от лагера на двамата войни. Бяха избрали това място да спрат да нощуват, след като цял ден се придвижваха колкото бързо можеха по главния път, който водеше на изток към града Толхаус.
Зад седналите край огъня мъже беше спряна дървена каруца, натоварена с багажа и принадлежностите им. Провизии, инструменти, дрехи и кожи, както и бронята и мечът на Грен, които той бе получил като подарък за смелостта си от командир Брънт и хората от селото Ивънуел. Добре скрита в каруцата беше и една торба със скъпоценности и монети, които Грен беше взел от пещерата Дийпхол, в нощта на голямата битка, когато бе убил гущера Макгорн. За каруцата беше вързан тъмно кафяв якс и коня ...