Конниците препускаха бързо през мочурищата в посока запад, към града Толхаус. След като Грен се бе изравнил с командир Щърм в най-предните редици на тежко бронираните яздещи мъже , старият войн рече:
-Искам да си вдигнеш ръкавите до лактите!
Избраникът на Божеството нямаше как да избегне ситуацията, пък и Щърм явно вече знаеше какво има на ръката си той. Вдигна десницата си и му показа златната гривната със синьо зелени диаманти по нея, под ръкава си.
-Така си и мислех! Евъруел има идентична на вашата гривна, но вие сигурно вече знаете това!
-Така е! Знам!- отвърна Грен простичко.
-Видях с очите си нещо свръх-естествено свързано с тези ваши бижута, момче! Нещо, което не смятах за възможно! Би ли ми обяснил какви по дяволите са те и какво правят? - рече възрастният командир и загледа мъжа, яздещ от негово дясно, в очите.
- Гривните имат в себе си мощна магия! Те дават специални умения, на тези които ги носят! Евъруел не старее благодарение на своята! Аз се събудих в гората край Ивънуел ...