Бяха изминали няколко дни в движение, като двамата другари лагеруваха всяка вечер край пътя, водещ на североизток, хранеха се и преспиваха. Горите около тях постепенно оредяха и бяха заместени от обширни поля със суха, висока трева. Грен и Гравин срещнаха няколко конника, които само ги подминаха бързо и ги поздравиха без особен интерес, като се движеха в обратна на тяхната посока, както и една колона от четири търговски каруци. След още половин ден в път околният терен стана блатист, с гъста тръстиковидна растителност, като тук-там сред мочурищата се издигаха големи хълмове, през няколко километра. На един такъв, доста масивен хълм, двамата приятели забелязаха селище оградено от висока, дървена, защитна стена и хванаха първата пътека сред блатата, която водеше към него. Щом наближиха достатъчно до блатното село Грен видя в плитката, зеленикава вода, нагазили същества с копия в ръцете, които явно ловуваха риба и други дребни животни и земноводни и слагаха улова си в кофи отстрани. Създанията имаха зеленикава кожа, странни жабести лица с цепнатини за ноздри и без носове. Между пръстите си имаха ципа , а от главите им падаха тежки черни коси, вързани на плитки, преплетени с дълги листа. Те бяха облечени просто, в дрехи от сплетени растения и въженца, като носеха само препаски и елеци. След малко съществата забелязаха каруцата с двамата непознати и спряха своя лов, като единия блатен човек вдигна ръка за поздрав и им се усмихна широко с криви и остри, жълти зъби :
-Добър ви ден, на странниците! - рече то с развален и неправилен говор и силен акцент. - Кои вие и от де идете?
-Добър ден и на вас! Доброволци сме от селата на запад! Носим дарове за блатните народи и искаме да се включим в боя с живите мъртъвци! -отговори птицевидното момче бързо.
-Доброволци ? Това добре и ние благодарим! Управник Евъруел повел голяма армия в блатата наши! Но всеки войн повече, добре дошъл! Вие какво носи в каруца? - рече мъжа от блатата и загледа с интерес товара им.
-Провизии, дрехи и други ценности! Може ли да ни упътите на къде тръгнаха войниците и добрият управник Евъруел? Искаме да ги последваме и да помогнем с каквото можем! - отвърна му Гравин.
-Не, не първо в село при наш вожд! Първо ела в село да говори с вожда! -каза съществото и им махна да го последват.
Грен отговори с кимане на своя помощник, който го бе погледнал въпросително и двамата се насочиха към селището водени от трима блатни ловци.
Колкото повече приближаваха високите дървени стени, толкова повече блатни създания се появяваха около тях. Всяко от тях заето със своята работа, те сплитаха тръстика, чистиха и печаха месо на малки огньове и дялкаха копия за лов.Някои от тях гледаха любопитно двамата странника, като се усмихваха и им помахваха за поздрав. След две минути двамата приятели минаха през решетъчната порта на дървената крепост, която бе вдигната за свободен достъп до селището вътре. То бе устроено от груби колиби от зеленясало дърво, всяка с различен размер и структура както и големи кожени шатри, пред някои от които горяха огньове наобиколени от още създания от блатния вид. Грен и Гравин приближиха между постройките към центъра на селото водени от тримата ловци, които постоянно се обръщаха и им махаха с ципестите си ръце да идват спокойно. В миг избраният войн чу, как портата падна с трясък зад тях, водачите им се ухилиха злобно и издадоха няколко команди на неразбираем език. За няколко секунди около двамата другари наизлязоха войници от Толхаус с типичните си лъскави доспехи и сини платове, както и блатни воини въоръжени с дълги копия. Те образуваха тесен кръг около каруцата и конника, с вдигнати напред оръжия. След малко от една голяма дървена колиба се появи блатно създание с дълга дреха от сплетена тръстика, с листа и големи ярки пера, вплетени в прошарената му в сиво коса. То кресна с неприятен глас, отново на развален език:
-Вие в плен на Роугу, вождът от първия хълм! Вие хвърли мечове и предаде инак смърт!
Грен се огледа и видя, че бяха заобградени от около двадесетина врагове. Знаеше че може да ги избие ако се стигнеше до там , но неговият помощник нямаше жилава, защитна кожа като него и неминуемо щеше да пострада или да бъде убит. Избраният войн извади мечът си бавно от ножницата и погледна към Гравин и му кимна и смигна и момчето птица направи същото. Двамата слязоха на земята, Грен от своя кон, а помощникът му от каруцата и хвърлиха оръжията си .
-Хванете ги и ги вържете здраво! - викна един от войните от речния град. -И гък неща да чувам, от вас господа, иначе ще ви избием!
Двамата спътници вдигнаха ръце във въздуха и веднага бяха хванати, съборени на колене и грубо вързани за ръцете и краката, под доволната усмивка на вожда Роугу. След малко предводителя на блатните хора се приближи до тях и започна да говори:
-Добрият управник Евъруел предупреди Роугу за чуждоземец с помощник птица, които може минели от тук! Добър управник Евъруел награди Роугу, че заловил неговите врагове! Много злато, оръжия и храна! - ухили им се злобно съществото. - Вие заведете тях в село до най-далечен хълм, там от де идат ходещите мъртви! Управник Евъруел мине от там първо, щом избие мъртви и земе пленници и плати награда! - обърна се Роугу към войниците.
Грен се опита да опъне внимателно въжетата около ръцете и краката си и разбра че може да ги скъса с лекота. Засега обаче реши да го играят пленени, защото войните от Толхаус щяха да ги заведат точно на там, където искаха. Явно от този най-далечен хълм, в близост до селището навътре в блатата идваха мъртъвците. Там бе отишъл Евъруел с армията си, там отиваха и те.
-Хайде, слагайте ги в каруцата! Да ги закараме преди да се е мръкнало! - рече един от войните от речния град и двамата другари бяха бързо и грубо хвърлени във вече разграбената от блатните същества каруца. Оръжията им и торбата със скъпоценности също бяха изчезнали в ръцете на жабестите хора и Грен съжали, че не може да спаси подаръка си от командир Брънт. Оръжието не го бе предавало до сега. След минута двамата пленника потеглиха навътре в мочурищата, отзад в каруцата, с около двадесетина вражески война ескорт, като предводителя им бе яхнал коня на избрания войн със самодоволна усмивка.
© Станимир Станев All rights reserved.