Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да отидат.
Сега Лиза и Грен седяха на една малка пейка в красивите, цъфнали градини на Спелтън и се гледаха в очите, вече от няколко минути в мълчание. Магьосницата отново бе свалила всички свои защити и оставяше воина срещу себе си, да чете свободно мислите в умът й, след като дълго време преди това, му бе давала наставления и му помагаше с насоки, как да полза дарбата си, взета от Макгорн. Мъжът имаше голям напредък и видя в спомените й как бе умряла тя, в своя предишен живот. Лиза била принцесата , наследила престола на кралството, в което бе отраснала и живяла. Кралят и неин баща, както и майка й -могъща магьосница, загинали в битка. Жената единствена, бе наследила дарбата на майка си и нейн ...