Алиса  се  взираше  в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражението си и с трепереща ръка прокара пръсти през червената си коса, загледа се, припомни си всички събития, всички безсънни нощи. Приближи се,  вгледа се в огромните сенки под уморените си очи, които криеше с грим. След секунди отражението й започна да се променя и придоби образа на сестра ú.

- Как е възможно?!Ел… Трябва да сънувам... Ти си мъртва!

- Знаеш, че не е така мила ми сестричке. Аз съм тук - по-истинска от всякога – заговори отражението  - Пусни ме да вляза…

Алиса беше като хипнотизирана, съпротивляваше се вътрешно, но все пак се приближи и преди да докосне студената, гладка  повърхност, огледалото се пръсна на хиляди парченца. Никое от тях не я докосна, но нещо друго поряза душата ú - мъката и страхът. Не можеше да продължава така! Вече месеци наред търпеше болезнените посещения… Всичко бе започнало когато сестра й Елизабет почина в катастрофа, причинена от бившото гадже на Алиса - Илайджа. Алиса скъса с него, но не престана да го обвинява за инцидента. Въпреки това Илайджа не спираше да ú звъни.

Али се беше отчуждила от всички, дори от родителите си. Заключваше се в стаята си и не излизаше с дни. Родителите й решиха, че преди да я запишат на терапия трябва да опитат още едно последно нещо.

- Али готова ли си да тръгваме? – извика майка й

- Почти! – отговори момичето. Беше се съвзела от снощния инцидент. Не искаше да мисли за това. Идеята на баща й за лагеруване край реката й се стори глупава, но после реши, че ще е чудесно да се махне  за малко от къщата.

   Натовариха джипа и потеглиха... До реката имаше около час път и Алиса реши, че няма да е зле да поспи малко, все пак не беше сама и нищо лошо не можеше да й се случи. Тя затвори очи и почти веднага се унесе.

- Здравей,  сестричке мислеше че няма да те последвам?! – засмя се зловещо Елизабет – Просто ми позволи да изживея още един миг чрез теб. Знаеш, че не можеш дълго да се бориш с мен…

- Не отново! Моля те, остави ме! – Али панически се опитваше да се събуди от този кошмар. Сестра ú се усмихна победоносно…

Алиса се събуди огледа се и осъзна, че е в стаята си

- Какво по дяволите…? - момичето стана и бързо слезе в кухнята, за да разбере какво се е случило. Попита майка си какво е станало вчера и защо е тук. Нали пътуваха към реката?

- Скъпа, вчера си прекарахме страхотно не помниш ли как не сваляше усмивката от лицето си? Когато те попитахме защо се усмихваш така, ти каза че скоро ще разберем. Е, имаш ли да ми кажеш нещо относно това? – изгледа я въпросително майка й.

- Не мисля…Всичко е наред, мамо. Отивам в стаята си – усмихна се Али, макар че отвътре паниката ú растеше. Но как беше възможно да не помни нищо от вчерашния ден. Грабна дневника си и го запрелиства. Последната дата на която беше писала бе деня преди да заминат на реката.

- О боже мой,  Елизабет!…

Алиса заслиза по стълбите мина покрай кухнята и излезе. Майка ú я чу, но когато изтича да види накъде е тръгнала, нея вече я нямаше. Часовете минаваха, а Алиса не се връщаше. Рейчъл се обади на съпруга си:

- Мат, Алиса излезе преди 5 часа и нито се е обадила, нито разбрах къде отива. Знам че е твърде рано за това, но ако скоро не се върне ще се обадя в полицията да я потърсят. Много се тревожа!

- Скъпа, знаеш през какво минава и може би иска да е сама. Все пак ще ú запиша час за утре при доктор Скаво,  мисля че ще ú помогне.

- Дано скоро се прибере! Притеснявам се... Ела си по-скоро, моля те!

- Тази вечер ще закъснея. Ако има нещо ми звънни. Обичам те! Чао!

Рейчъл чу шум и бавно отиде до входната врата за да провери. Чу тропот обърна се към стълбите и видя Алиса да се прибира, цялата в кал.

- Какво ти се е случило?! Къде беше? Не можеш просто така да изчезваш! – крещеше майка ú.

- Добре съм мамо. Направих каквото трябваше – отговори Алиса, видимо удовлетворена, прегърна майка си и тръгна да се качва към стаята си. Рейчъл беше вече ”на ръба”. Откакто Ел бе починала, пиеше редовно успокоителни. Тази нощ имаше нужда да увеличи дозата. Легна си. Искаше ú се, когато се събуди, всичко да е наред.

Алиса влезе под душа, но не знаеше как се е озовала там, огледа се и видя кални стъпки стигащи до мястото на което беше застанала в момента. Изведнъж я лъхна студ и я връхлетяха спомени за това, какво какво беше извършила сестра й чрез нея. Беше си уговорила среща до реката с Илайджа по който си падаше и Ел. Това бе една от причините онази нощ да бъде в колата му, същата нощ когато стана инцидентът. Беше се възползвала от него и за отмъщение, че тя бе починала в неговата кола, а той беше оцелял, го беше удавила в реката, а после бе заровила тялото.

Алиса дишаше учестено, гадеше й се. Падна на пода и се разрида… Забеляза, че е с любимата бяла рокля на сестра си, с която беше погребана, но странно роклята изглеждаше съвсем нова.

- Елизабет! Какво си направила?!

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)