Алиса се взираше в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражението си и с трепереща ръка прокара пръсти през червената си коса, загледа се, припомни си всички събития, всички безсънни нощи. Приближи се, вгледа се в огромните сенки под уморените си очи, които криеше с грим. След секунди отражението й започна да се променя и придоби образа на сестра ú.
- Как е възможно?!Ел… Трябва да сънувам... Ти си мъртва!
- Знаеш, че не е така мила ми сестричке. Аз съм тук - по-истинска от всякога – заговори отражението - Пусни ме да вляза…
Алиса беше като хипнотизирана, съпротивляваше се вътрешно, но все пак се приближи и преди да докосне студената, гладка повърхност, огледалото се пръсна на хиляди парченца. Никое от тях не я докосна, но нещо друго поряза душата ú - мък ...