Двама души стояха на хладно в офиса на кантора за недвижими имоти. Кантората беше съвсем близо до сградата на кметството и се състоеше от просторна стая без прегради, два малки маси и една по-голяма, заседателна. Вътрешна врата водеше към тоалетна. В ъгъла върху четири малки колелца, едното от които счупено, беше разположена студена акумулаторна печка.
Не разговаряха. Гледаха заседателната маса, сякаш виждаха там да се седнали клиенти, които обсъждат сделка за някакъв голям и важен имот. Обсъждат и спорят.
– Ще купим къщата на всяка цена! – вдигаше заплашително юмрук един от клиентите. – Това е въпрос на чест!
– Няма такова нещо като всяка цена – отговаряше бавно и уморено срещуположния участник в спора. – Нали така, момчета?
Момчетата бяха същите двама души, седнали сега в кантората.
– Ние по принцип не вземаме страна – рече единият. – Ние сме посредници само. Брокери.
– Та хора не сте ли? – попита ги язвително същият, дето зададе въпроса. – Нямате мнение, значи. И не знаете, че нищо ...